Алексий Бреус, оператор на контролната зала в завода: Изглеждаше като масов

Алексий Бреус, оператор на контролната зала в завода: Изглеждаше като всеобщ гроб Надежда Виговская по време на пожара: “Хората подвигаха децата си, споделяха: “Вижте! Не забравяйте! ” Съвсем елементарна априлска заран. Надежда Петровна Виговская приготвя сина си и го изпраща на учебно заведение. Баща му също излиза по задания. Тя таман подготвя обяда, когато мъжът се връща от бръснар. Съобщава без ненужно терзание, че е станал някакъв пожар в атомната централа и споделят, че не би трябвало да изключват радиото. “Забравих да кажа, че живеехме в Припят, покрай реактора. ” Надежда Петровна в никакъв случай няма да не помни 26 април 1986 година - деня, който я белязва. Тя е един от хората, били в рискова непосредственост до повредата на руската Чернобилска атомна електроцентрала. Само преди дни, 35 години след злополуката, специалистът по нуклеарни материали Нийл Хаят предизвести за нова заплаха от протичане на реакции на разделяне в останките на ядрото на четвърти реактор в публикация за научното списание Science. Анатолий Дорошенко от Киевския институт за проблемите по сигурността на АЕЦ изясни, че специфични датчици са почнали да регистрират нарастване на потока от неутрони, излъчван от едно от недостъпните пространства под разрушената реакторна зала през 1986 година Това негово изказване бе направено по време на договарянията за разглобяване на разваления реактор. Физикът Максим Савелев от същия институт добави, че има доста неопределености и не може да се изключи опцията за повреда. В отговор на притеснителния отчет на Нийл Хаят от администрацията на някогашната нуклеарна централа обявиха, че сега датчиците във всички зали са постоянни и не демонстрират признаци за покачване. И няма заплаха от самоподдържаща се верижна реакция. В случай че има покачване на неутронния поток, ще се прибегне до особено решение. Пряко наранени от повредата са повече от 2 млн. души, а стотици са умрелите от ударни дози радиация, измежду тях и десетките герои и ликвидатори, рискували живота си, с цел да бъде овладян казусът. Реалните вреди за човечеството са неоценими. Дори оживелите след срещата със сияйната гибел в никакъв случай не си потеглят цели от Припят. Част от тях вечно остава в оня град отпреди детонацията - осъществявания с рози. Години след претърпяното Надежда Петровна Виговская постоянно се връща в Припят в сънищата си. Тя е един от хората, споделили своите истории в книгата “Гласове от Чернобил: Устната история на нуклеарното злополучие ” от Светлана Алексиевич. “Все още виждам яркочервеното зарево, като че ли реакторът светеше. Това не беше елементарен огън. Беше хубаво. Никога не бях виждала сходно нещо по филмите. Същата вечер всички излязоха на балконите си, а тези, които нямаха, отидоха в къщите на другари. Бяхме на деветия етаж, имахме страхотна панорама. Хората изведоха децата си, подвигаха ги, споделяха: “Вижте! Не забравяйте! ”. И това бяха хора, които работеха в реактора - инженери, служащи, инструктори по физика. Те стояха в черния прахуляк, говореха, дишаха, чудеха му се. Хората идваха отвред с колите и моторите си, с цел да погледат. Не знаехме, че гибелта може да бъде толкоз красива. ” Виговская си спомня добре също и миризмата - странна, необяснима. Гърлото я гъделичка, а сълзи се стичат от очите й. Не съумява да заспи и се постанова да вземе цитрамон. Сутринта се разсънва и си напомня чувството, превзело я още през вчерашния ден - че нещо не е както би трябвало, нещо се е трансформирало вечно. В осем сутринта по улиците към този момент има военни с противогази. Присъствието на армията даже някак успокоява цивилните - има кой да ги избави. Само че тогава те още не знаят, че “мирният атом може да убие, че индивидът е беззащитен пред законите на физиката ”. Семейство Виговски е евакуирано сходно на доста други. “Още през цялото време усетих, че сме чернобилци, че към този момент сме обособен народ. Нашият рейс спря за една нощ в едно село; хората спяха на пода в учебно заведение, други в клуб - спомня си Надежда. - Нямаше къде да отидем. ” Непозната жена ги кани да спят в нейната къща. Само че неин другар стартира да я влачи надалеч от тях с думите:  “Луда ли си? Замърсени са! ” В Киев им дават пари, с които обаче не могат да купят нищо. Стотиците хиляди изкоренени хора са изкупили и изяли всичко. Мнозина получават инфаркти и инсулти на гарите и в рейсовете. Накрая със брачна половинка си и сина си Надежда се открива в Могилев, където в учебното заведение на момчето децата не желаят да седят до него, тъй като е радиоактивен. Всички се опасяват и даже го назовават “блестящ ”. През идващите години, до момента в който Припят се трансформира в град фантом, Виговская сънува, че се вози през него в безоблачен ден дружно със сина си и се любуват на красивите рози на всички места към тях.